История на подписа от древността до наши дни

Изброените исторически събития доказват един много важен факт, който не подлежи на промяна във времето. Без значение от вида, формата, технологията, подписът служи за отбелязване на значими събития – от битови като брачни свидетелства, договори за покупко-продажба, до исторически като мирни договори, декларации за независимост и други. Именно благодарение на този уникален знак знаем за съществуването на редица факти и случки.

Помислете си за всички световни лидери и редицата декрети, укази, постановления и други, които са подписвали през годините. Затова и споменахме, че подписът е символ на чест, както и на власт. В гръцката и римската традиция, това се случвало чрез уникални знаци върху свитъци. През Средновековието всеки владетел разполагал с печат с монограм или пръстен, който бил използван като отпечатък върху важни документи. Ренесанса е епохата на културен подем, с което се възражда и значението на човека като личност в лицето на хуманизма. Благодарение на това подписът придобива още по-личен смисъл, а с разпространението на грамотността сред обществото, все повече хора са способни да пишат, съответно и да се подписват.

В сферата на изкуството личният знак на автора е доказателство за автентичност и стойност на произведението. В някои култури подписът носи особено значение. Например в Япония традиционно се използват специални печати, наречени ханко или инкан, които се изработват специално за всеки.

С всички тези примери виждаме, че подписването присъства в световната историята още от древни времена като част от лични и публични документи, кореспонденция, дори произведения на изкуството. През XVIII и XIX век подписът придобива важна роля в правните системи, като става основен елемент за валидността на сключените договори.

Развитието на правото изисква документите да бъдат удостоверявани по официален начин, като се въвеждат строги правила за приемливостта на подписите. С разпространението им извън границите на правото, те навлизат все повече в ежедневието ни в различни сектори като търговския, банковия, телекомуникационния и други. Това води до трансформиране на цялостния процес на полагането им и търсене на по-сигурни, удобни и ефективни начини за работа.

Разбира се, най-мащабната трансформация е свързана не със значението, а с метода на подписване. От издълбаването в глина, през имперските и восъчни печати, подписа с мастило и перо, до телеграфа, факса, PDF формата и съвременния електронен подпис.

Този процес, отнел хиляди години, следва тенденциите и ресурсите на всяка епоха. Неоспорим факт е, че в наши дни живеем в дигитална такава, затова и подписите ни са в дигитална форма. Преходът от мастило и хартия към електронен формат се случва някак естествено, при наличието на толкова много съвременни технологии.

Електронните подписи не само улесняват документооборота, но и осигуряват сигурност чрез криптографски методи, които гарантират идентичността и целостта на данните.

Припомнете си само как сте полагали подпис в края на всяка страница при сключването на договор или всички хвърчащи листи с анекси, декларации и инструктажи, които следва да се подпишат в два екземпляра при постъпването ви на ново работно място. С помощта на дигиталните услуги, всичко това може да се случи в рамките на секунди.

Разбира се, тук отново разполагаме с няколко възможни начина за полагането на подписа – чрез специална писалка, с пръст, с помощта на мобилно приложение, четец на флаш карта или специално разработени софтуери. Всеки метод има своите предимства и недостатъци, които се свеждат основно до предпочитанията на подписващото лице. Независимо от начина на полагане, електронните подписи предлагат ниво на сигурност и защита на данните, което няма как да бъде приложено при традиционните – чрез двуфакторна автентикация, запис на биометрични данни и други.

Силата и значението на подписите води началото си от дълбока древност. Това остава непроменено и в наши дни, но това, което се променя са средствата за полагането им. Спокойно можем да твърдим, че автентичността и ангажираността на тези уникални лични знаци ще пребъде. Зачестилата им употреба, развитието на социалните и културни норми, както и на технологиите, води до необратим процес на дигитализация, която прави подписването по-бързо и удобно, без да променя същността му.

Електронният подпис е еквивалент на мокрия, който от своя страна е трансформиран от восъчен печат, клинопис и т.н. Видоизменението му носи редица предимства при доказване на самоличността на подписващия и гаранция на автентичността на самия документ. Вероятно в бъдеще ще наблюдаваме още по-интегрирани и развити технологии за подписване. Засега обаче следва да се възползваме максимално от това, с което разполагаме.