Темите в тази статия:
Електронният подпис не е просто иновация в начина, по който подписваме документи — той е ключ към по-високо ниво на сигурност и ефективност в комуникациите между хората и организациите. С въвеждането на електронния подпис, всяка сделка, договор или административна процедура могат да бъдат завършени с няколко кликвания онлайн, без нужда от хартиени формуляри или чакане по опашки. Тази трансформация не само улеснява бизнес процесите, но и гарантира правната валидност на електронните документи.
В България законодателството, свързано с електронния подпис, предоставя всички необходими рамки за работа в дигиталната среда. То осигурява защита на личните данни и поддържка на най-високите стандарти за сигурност, което е от съществено значение при непрекъснатите киберзаплахи в днешно време.
В началото на 2000-те години, с навлизането на интернет и електронните услуги, България започва активно да се подготвя за законова регулация на електронния подпис. Първите опити за установяване на законодателни рамки са свързани с необходимостта от правно признаване на електронно подписаните документи, които могат да заменят хартиените носители и ръчния подпис. В този контекст, България приема Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) през 2001 г. (понастоящем известен като Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или ЗЕДЕУУ след промените).
ЗЕДЕУУ (в първоначалната му версия – ЗЕДЕП) поставя основите на правната рамка за използването на електронния подпис в България. С този закон за пръв път се дава дефиниция на електронния подпис и на основните му разновидности, като се признава правната стойност на квалифицирания електронен подпис, който притежава сила, равнозначна на ръчния подпис. Законът дефинира и доставчиците на удостоверителни услуги, които са организации, отговорни за издаването и удостоверяването на електронните подписи, и задава критерии за тяхната дейност и отговорности. Тази правна основа не само позволява на гражданите и организациите да използват електронния подпис за юридически значими транзакции, но и създава правна яснота за всички участници в електронния обмен на информация.
През годините законодателството за електронния подпис в България претърпява няколко значителни промени, като се адаптира към развитието на технологиите и международните стандарти. Една от най-съществените актуализации е направена през 2017 г., когато ЗЕДЕП е изменен и преименуван на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Това изменение е свързано с интеграцията на България в Европейския съюз и необходимостта да се приведат националните правила в съответствие с европейския Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS).
Други важни актуализации на закона през годините включват прецизиране на дефинициите за различните видове електронни подписи (обикновен, усъвършенстван и квалифициран) и засилване на мерките за защита на личните данни в съответствие с Регламента за защита на личните данни (GDPR). Законът е допълнително усъвършенстван, за да позволи по-широко използване на електронния подпис в публичния и частния сектор, като например в електронното правителство, електронното здравеопазване и цифровите услуги за гражданите и бизнеса.
Българското законодателство дефинира няколко основни типа електронни подписи, които се различават по ниво на сигурност и правна сила.
Обикновеният електронен подпис представлява най-базовата форма на електронно удостоверяване, която може да бъде под формата на електронно сканиране на ръчен подпис или дори отметка в онлайн форма. Този вид подпис е подходящ за неформални сделки и действия, където не се изисква високо ниво на сигурност. Обикновеният подпис не притежава особена правна сила, което ограничава приложението му в юридически значими транзакции.
Усъвършенстваният електронен подпис (УЕП) осигурява по-висока степен на сигурност, като гарантира идентичността на подписващия и целостта на данните. За да бъде валиден, този подпис трябва да бъде свързан уникално с подписващия и създаден с помощта на технологии, които позволяват проверка на самоличността.
Квалифицираният електронен подпис (КЕП) е най-високото ниво на сигурност и притежава юридическа стойност, равносилна на ръчния подпис върху хартиен документ. За да бъде признат за КЕП, електронният подпис трябва да бъде издаден от сертифициран доставчик на удостоверителни услуги и да отговаря на всички изисквания на европейския регламент eIDAS. КЕП е необходим за подписване на важни документи с правна значимост, включително договори и административни актове, и е широко използван в електронното управление.
В статията Какво е електронен подпис? можете да намерите повече информация по темата.
ЗАПАЗЕТЕ ЧАС ЗА ДЕМОНСТРАЦИЯ на която да обсъдим кой вид подпис би отговорил най-добре на нуждите на организацията Ви.Регламентът (ЕС) № 910/2014, известен като eIDAS (Electronic Identification, Authentication and Trust Services), е основополагащ нормативен акт на Европейския съюз, който въвежда унифицирани стандарти за електронната идентификация и услугите за доверие в цифровата среда. Приет през 2014 г., eIDAS има за цел да улесни трансграничното използване на електронни идентификационни средства и електронни подписи, както и да засили доверието в дигиталния обмен на документи и услуги между гражданите и институциите на страните-членки на ЕС.
Със създаването на eIDAS, регламентът се превръща в ключов фактор за интеграцията и унифицирането на цифровите услуги в Европа. Това създава възможност за правно признание на електронни транзакции и документи във всички държави-членки, без необходимост от допълнителни национални регулации. Важна част от регламента са и услугите за доверие, които включват електронни подписи, електронни печати, електронни времеви печати и удостоверителни услуги, като всички те играят роля в защитата на сигурността и целостта на цифровите документи и взаимодействия.
Според изискванията на eIDAS, България следва няколко ключови стандарта и процедури, които обхващат:
Вижте повече за това Какви промени ще донесе новата регулация eIDAS 2.0 през 2024 година и по-нататък.
В публичния сектор електронният подпис предоставя широки възможности за оптимизация и улесняване на административните процеси. Чрез него се улеснява достъпът до различни електронни услуги в сферата на електронното правителство — гражданите и бизнесите могат да подават заявления и документи онлайн, без да посещават физически офиси.
В здравеопазването електронният подпис намира приложение при издаване на електронни рецепти и медицински документи, което улеснява обмена на медицинска информация и повишава сигурността на данните на пациентите.
В съдебната система електронният подпис също е с важна роля — той се използва за подаване на електронни искания и документи, за електронно призоваване, както и за дигитализиране на съдебните дела.
Ограниченията обаче остават, като най-често са свързани с все още не напълно дигитализирани процеси в някои ведомства и разнородни стандарти за приемане на електронно подписани документи, които изискват допълнителна интеграция.
Вижте допълнителна информация за приложението на електронния подпис в електронното управление на България.
В частния сектор електронният подпис намира широко приложение в различни сфери, където са необходими бързи и сигурни транзакции.
Например, в онлайн банкирането той служи за потвърждение на важни финансови операции и за отдалечено откриване на сметки.
В търговията електронният подпис улеснява сключването на договори и поръчки между компании, като елиминира нуждата от физическа размяна на документи и намалява разходите по обработка.
В България вече има примери за успешни инициативи и платформи, които активно използват електронно подписване.
Например, УниКредит Булбанк използва DigiSign за дистрибуция на документи към своите клиенти и служители, които ги подписват с квалифициран електронен подпис. Това значително улеснява процесите по документооборот, спестява време и разходи, свързани с физическото разпространение на документи, и същевременно гарантира правната стойност и сигурността на транзакциите.
Друга успешна инициатива е електронният портал за обществени поръчки, който позволява на фирми и организации да подават оферти и документация изцяло онлайн, като използват електронни подписи за удостоверяване на своите предложения.
Вече е повече от ясно, че електронният подпис е важен инструмент за модернизацията на обществото и дигитализацията на икономическите и административни процеси в България. Чрез него се осигурява сигурност, прозрачност и удобство при онлайн транзакции и комуникация както в публичния, така и в частния сектор. Регулацията на електронния подпис чрез закона и съответствието му с европейския регламент eIDAS гарантират, че той притежава необходимата правна стойност и е признат в рамките на Европейския съюз. Това осигурява стабилна основа за надеждни електронни взаимодействия и улеснява трансграничното сътрудничество и интеграция.
Бъдещето на електронния подпис в България предлага вълнуващи перспективи. С ускорената дигитализация на обществото и нарастващата нужда от отдалечени и сигурни транзакции, се очаква разширяване на възможностите за използване на електронни подписи в нови сектори и платформи.
Ако считате, че във вашата организация могат да се оптимизират процесите по подписване на документи - вътрешно или с външни контрагенти, то тогава Ви приканваме да се запознаете с възможностите на DigiSign: платформата, която работи с всички видове електронен подпис и позволява да съчетавате няколко различни метода за подписване върху един и същ документ, според вида подпис, с който разполагат подписващите.