Електронно управление и електронен подпис

За електронното управление в България е казано много от много хора. За съжаление, в повечето от случаите, с негативна конотация. "Похарчиха се милиони за НИЩО!". Така ли е наистина?

Нека да започнем от най-голямата грешка: изобщо да дефинираме понятието "електронно управление". Все едно съществуват две форми на управление – електронно и някакво друго. Държавното управление е само едно. Формата на комуникация между гражданите, бизнеса и държавата може да бъде различна и по различни канали, но услугите, които държавата предоставя са едни и същи. И в крайна сметка, всички искаме едно нещо - да получим резултата от услугата по възможно най-бързия и по възможност – най-евтиния начин.

В България повечето административни услуги могат да се заявят по електронен път. От описаните в Интегрирата информационна система на държавната администрация (ИИСДА) общо 2612 услуги, предоставяни от централни, специализирани териториални, областни и общински администрации, 2131 са налични в портала за електронно управление EGOV.BG. Над 80% покритие на услугите! Дали това е добре или зле, зависи от гледната точна. Но да се наричат 80% "нищо" е най-малкото неадекватно.

На практика почти всичко може да бъде заявено по електронен път. Дори да няма нарочна електронна услуга при дадена администрация, заявлението винаги може да се подаде по електронен път. Или директно към деловодството, или чрез Системата за сигурно електронно връчване (еВръчване).

За да може да има адекватна комуникация между две страни, трябва всеки да знае с кого комуникира. За да знае държавата на кого трябва да предостави дадена услуга, следва гражданина да бъде еднозначно идентифициран. Това може да се случи, когато заявлението за услугата е подадено с електронен подпис. Ако става дума за документ, то той следва да е електронно подписан. А ако става дума за заявление, подадено чрез портал за електронни услуги, заявителя трябва да бъде надлежно идентифициран. Тази идентификация отново става с електронен подпис.

В множество портали за електронни услуги е реализирана идентификация чрез електронен подпис, а все по-голяма популярност набира и Системата за електронна идентификация (еАвтентикация). Тази платформа се ползва в портала за електронно управление, в системата за сигурно електронно връчване, в портала за административни услуги на НАП и т.н. еАвт поддържа няколко варианта за идентификация:

• електронен подпис на смарткарта;
• облачен или мобилен електронен подпис;
• ПИК на НАП;
• ПИК на НОИ.

Може би най-удобният вариант за вход в административните системи, които поддържат еАвтентикация, е с облачен или мобилен електронен подпис. Идентифицирайки се по този начин, гражданите могат да достъпят електронните услуги от най-различен компютър или телефон. Ако електронния подпис е на смарт карта (флашка), това налага все път да се влиза чрез компютъра, на който е инсталиран софтуера за работа с флашката. Нещо повече – все път трябва и флашката да бъде с нас.

Следва да се отбележи, че идентификацията чрез облачен или мобилен електронен подпис не се поддържа от всички издатели на електронни подписи, а само от тези, които разполагат със собствени мобилни приложения. Към момента на писане на тази статия, технологията се поддържа само от Б-Тръст и Евротръст.

Друго важно уточнение е, че услугата се предоставя изцяло за сметка на доставчиците на удостоверителни услуги и е напълно безплатна както за гражданите, така и за държавната администрация. Т.е. можете да си издадете безплатен електронен подпис от Б-Тръст и Евротръст и да се логвате неограничено в порталите, които поддържат системата за електронна идентификация.

При безплатните облачни електронни подписи на Евротръст и Б-Тръст имате до 3 подписвания на документи на годишна база. Това позволява да подадете 3 подписани с вашият електронен подпис заявления, което в много от случаите е напълно достатъчно. Ако се налага да подписвате допълнителни документи, то и двата доставчика предоставят допълнителни пакети с подписвания.

Ако разполагате с електронен подпис на флашка, нямате ограничения за броя подписвания. Единственото неудобство е необходимостта флашката винаги да бъде с вас и да работите от компютър с инсталиран софтуер.

Без значение на какъв носител подписът ви, той може да се ползва и за подписване, и за идентификация. Или с други думи за да влезнете в дадена информационна система, вместо да ползвате парола и потребителско име. Електронния подпис може да се ползва и за справочни услуги, като проверка на здравно досие и здравноосигурителен статус, задължения и различни връчени от държавата електронни документи. Най-важното, което ни дава от друга страна електронния подпис, е гаранцията, че за документа, който подписваме, е ясно кой е автора и че самият документ не е модифициран по никакъв начин.

Много често резултата от услугата не ни трябва на нас, а на друга администрация. И макар че има законово задължение администрацията да си събира по служебен път информацията, която ѝ е необходима, от гражданите се иска някакво удостоверение или служебна бележка. Това е още един пример за това, че решението не е чак толкова технологично, колкото промяна в начина на работа и оптимизация на процесите в самата администрация. С последните изменение в законовата уредба това вече е решено, но процеса по служебно събиране на данни все още върви.

Докато в България въпроса с новите лични карти и регистъра на упълномощаванията все още са в ръцете на МВР и там няма никакъв съществен напредък, Европейският съюз прие версия 2.0 на регламента за електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции (eIDAS 2.0). Писали сме подробно за предстоящите изменения и европейските портфейли за цифрова самоличност, но извода, който се налага е, че Европейският съюз работи активно по темата, докато местното законодателство и най-вече приложението му, закъсняват с години.

Относно споровете дали държавата трябва да се намеси и да поеме в свои ръце въпросите, свързани с електронната идентификация, е разумно да се продължи процесът по начина, по който е започнал. Електронните удостоверителни услуги се развиват като част от свободния пазар. Налични са вече твърде много множество доставчици – както на Българския, така и на международния пазар. Намесата на държавата би била директна намеса на свободния пазар.

Въпреки че често е обект на критика, електронното управление в България може да бъде разглеждано в голяма степен като успешно. Особено към днешна дата. Над 80% от административните услуги вече са достъпни по електронен път, което си е съществено постижение. Въпросът не е в това дали електронното управление да съществува като отделна форма на управление, а как най-ефективно да се използват технологиите за улесняване на достъпа на гражданите до административни услуги. Важен аспект в този процес е идентификация чрез електронен подпис, която осигурява надеждна комуникация между хората и държавата. Въпреки че има още какво да се подобри, постигнатото до момента показва, че усилията в тази посока не са били напразни, а напротив – те вече улесняват живота на много хора и организации.