Етични и правни аспекти на електронното подписване на документи, свързани със защитата на личните данни и правата на потребителите

В последните десетилетия технологиите драстично промениха начина, по който комуникираме и управляваме информацията. Едно от значимите нововъведения е електронното подписване, което предоставя възможност за подписване на документи в цифров формат.

Електронният подпис е средство, което идентифицира подписващите страни и гарантира целостта на подписания документ, като същевременно улеснява и ускорява процесите по подписване и обработка на документи.

Значението на електронното подписване в съвременния цифров свят е неоспоримо. То не само намалява времето и разходите, свързани с физическото подписване на документи, но и повишава сигурността и автентичността на подписаната информация.

В ера на дистанционна работа и глобална комуникация, подписването с електронен подпис се утвърждава като ключов елемент в бизнес процесите, aдминистративните услуги и ежедневната дейност на милиони хора по света.

За да функционира ефективно и сигурно, електронното подписване се нуждае от ясна и стабилна правна рамка. Тази правна рамка определя какви видове електронни подписи са законово признати, какви са техните правни ефекти и какви са задълженията и правата на страните, които ги използват.

На международно ниво, електронното подписване е регулирано чрез различни споразумения и директиви, които осигуряват съвместимост и признаване на електронните подписи между различни държави.

Един от ключовите документи в тази област е Регламентът (ЕС) № 910/2014, известен като eIDAS (електронна идентификация, удостоверителни услуги и доверителни услуги). eIDAS регламентът установява правната рамка за електронната идентификация и услугите за електронно доверие в Европейския съюз, включително електронните подписи. Този регламент гарантира, че електронните подписи, издадени в една държава-членка на ЕС, са признати и в останалите държави-членки, което улеснява трансграничните бизнес и правни отношения.

Вижте повече за eIDAS 2.0: Какви промени ще донесе новата регулация през 2024 година и по-нататък.

В България електронното подписване е регулирано чрез Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Законът определя различните видове електронни подписи, като обикновен, усъвършенстван и квалифициран електронен подпис, и уточнява тяхното правно значение.

Квалифицираният електронен подпис, който отговаря на определени строги изисквания и е издаден от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги, има правна сила, еквивалентна на тази на собственоръчно подписан документ.

Законодателството също така поставя изисквания към доставчиците на удостоверителни услуги, които са отговорни за издаването и управлението на електронните подписи. Те трябва да гарантират сигурността на подписите и да осигурят, че подписаните документи не могат да бъдат променени без това да бъде забелязано.

Електронните подписи се използват в разнообразни правни и търговски контексти, включително подписването на договори, подаването на документи към държавни органи, и удостоверяването на транзакции в банкови и онлайн операции.

Според българското и европейското законодателство, електронните подписи могат да имат същата правна сила като ръчно подписаните документи, при условие че са изпълнени съответните законови изисквания.

Правната рамка на електронното подписване не само осигурява правната сигурност на този процес, но и защитава правата на потребителите, като гарантира, че техните лични данни и електронни идентичности са адекватно защитени.

Електронното подписване, макар и изключително удобно и ефективно, поражда редица етични въпроси, свързани с прозрачността, достъпността и равноправието при неговото използване.

Прозрачността е основен етичен принцип при използването на електронно подписване. Потребителите трябва да бъдат ясно и разбираемо информирани за всички аспекти на процеса на електронно подписване, включително как се събират, съхраняват и използват техните лични данни.

Липсата на достатъчно информация може да доведе до нарушаване на правата на потребителите и злоупотреба с техните лични данни. Затова информираното съгласие, което потребителите дават при използването на електронни подписи, трябва да бъде свободно, конкретно и недвусмислено.

Друг важен етичен аспект е осигуряването на равен достъп до технологии за електронно подписване. Електронните подписи трябва да бъдат достъпни за всички, независимо от тяхното социално-икономическо положение, възраст, образование или физически възможности. В противен случай съществува риск от създаване на нови форми на цифрово разделение, където определени групи хора са изключени от възможността да използват тази важна технология.

Компании като Борика и Евротръст предлагат безплатно издаване на облачни квалифицирани електронни подписи (ОКЕП), което значително улеснява гражданите и бизнеса в процеса на дигитализация и същевременно гарантира висока степен на сигурност и законова валидност на подписваните документи. Този подход не само насърчава използването на електронни подписи, но и елиминира бариерите, свързани с финансовите разходи за придобиването на такива услуги, като по този начин подкрепя равенството в достъпа до електронни административни услуги и документооборот.

Справедливостта в предоставянето на електронни подписи също изисква внимание към специфичните нужди на уязвими групи и осигуряване на поддръжка и обучение за тези, които се нуждаят от помощ при използването на цифрови технологии.

За да се гарантира, че потребителите могат да се възползват от електронното подписване безопасно и ефективно, е важно да бъдат утвърдени и спазвани определени права, които защитават техните интереси и лични данни.

Едно от основните права на потребителите е правото на информираност. Потребителите трябва да бъдат напълно информирани за процесите и технологиите, които стоят зад електронното подписване, включително как се събира, обработва и съхранява тяхната информация. Те трябва да знаят какви рискове са свързани с използването на електронни подписи и как могат да защитят личните си данни по време на този процес.

Правото на достъп до лични данни и възможността за тяхната корекция са ключови аспекти на защитата на потребителите при електронното подписване. Потребителите имат право да получат достъп до всички лични данни, свързани с тяхното електронно подписване, както и да изискат корекция на неточни или непълни данни. Тази мярка гарантира, че информацията, използвана в процеса на подписване, е точна и актуална, което е от съществено значение за правната валидност на подписаните документи.

В случай на нарушения или злоупотреби, свързани с електронното подписване, потребителите имат право на правна защита. Те могат да потърсят съдебна защита или да подадат жалба до компетентните органи, ако смятат, че техните права са нарушени. Това право е основополагащо за осигуряване на доверие в системите за електронно подписване и гарантира, че потребителите не са оставени без защита в случай на проблеми.

Защитата на личните данни е от първостепенно значение при използването на електронен подпис, тъй като процесът включва съхранение, обработка и пренос на чувствителна информация. Подписването с електроннен подпис има за цел имено да може да се идентифицира лицето, което е подписало документа. В този контекст електронните подписи трябва да бъдат внедрени по начин, който не само спазва законовите изисквания, но и гарантира сигурността и неприкосновеността на личните данни на потребителите.

Основният правен инструмент, който регулира защитата на личните данни в Европейския съюз, е Общият регламент за защита на данните (GDPR). Във връзка с електронното подписване, GDPR налага строги правила за това как личните данни трябва да бъдат обработвани, за да се гарантира тяхната сигурност и да се предотвратят злоупотреби. При електронното подписване се обработват данни като идентификационни номера, имена, електронни адреси и други данни, които могат да разкрият идентичността на дадено лице, и затова спазването на GDPR е от критично значение.

За да се осигури адекватна защита на личните данни в процеса на електронно подписване, се използват различни технологични и организационни мерки. Те включват криптографски техники за защита на данните по време на пренос и съхранение, както и използването на квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги, които са подложени на строги проверки и регулации. Потребителите трябва да бъдат уверени, че техните данни са защитени от неоторизиран достъп, кражба или подмяна.

Електронното подписване е важен инструмент в съвременния цифров свят, който предлага значителни предимства по отношение на удобството и ефективността. Въпреки това, успешното му внедряване изисква стриктно спазване на етичните и правните аспекти, особено по отношение на защитата на личните данни и правата на потребителите.

Правната рамка осигурява необходимите механизми за регулиране и защита, но етичните принципи като прозрачност, равен достъп и отговорност трябва да бъдат основополагащи в процеса на използване на електронни подписи. Само чрез интегриране на тези етични и правни стандарти може да се постигне сигурност, доверие и справедливост в цифровите взаимодействия.

Искате да научите повече? Запознайте се с рисковете, свързани с електронното подписване на документи, и как да ги избегнем.